``Blood Ties``

Заглавие: ``Blood Ties`` Пон Авг 10, 2009 5:54 am

Глава първа: Една съдбовна нощ ..
Не е важно да получиш това, което цениш, а да оцениш това, което получаваш!! ...

Потреперих .. Усещах погледа му върху себе си, но не смеех да се обърна и да го погледна ..
Страхувах се, че всеки момент ще изчезне .. А беше ли възможно?!
Нищо вече не го задържаше в леглото ми ....
Ами, ако се окаже просто плод на фантазията ми, а този вариант определено не ми допадаше .
Хн,
не може да е просто фантазия. Нали?! Това чувство беше ново за мен,
никога досега не съм се чувствала така, толкова зависима. Е освен
когато бях с Ал, но това е стара история ..
Леле! Отвратително е! .. Хъх!
Мамка му, като някои шибан наркоман съм. Вярно, че секса с него си струваше, но само толкова.
Не значеше нищо! .. Или поне така започна ..... Като една страстна игра на две горещи тела.
Но това не е начин да я забравя. Досега не бях изпитвала удоволствие, докато
съм с мъж .. Но с този определено ми хареса. Какво беше различното в него?
Дали всъщност не трябваше да се вгледам в себе си? Усетих ръката му върху кръста си.
- Какво правиш? - зададох веднага въпросът си.
- А на теб какво ти прилича? - попита ме, притискайки ме по - близо до себе си.
- Ами .. защо го правиш, не е нужно.
Казах механично и го погледнах в очакване на задоволителен отговор.
Мълчеше, що за странен човек! Само ме зяпаше. Какво толкова гледа!?
Сякаш вече цяла вечност мълчеше, ако не го бях чула щях да реша, че е ням.
Усмихна ми се, каква наглост!
- Пак казвам, не е нужно - подчертах последните си думи.
- Не ти ли харесва?
Яяя .. проговори. Значи не беше решил да започне маратон по игнориране.
- Не е там въпроса. Просто .. това е секс за една нощ, без чувства, очаквания, дори фамилията ти не искам да знам!
- Фитцрой.
- Какво?
- Фамилията ми.
- Хубаво.
- Е коя е Алис? - попита усмихвайки се.Хвърлих му един многозначителен поглед.
- Алис ли?!
- Да, на няколко пъти каза името и, докато ..
- Не те интересува!
Отсякох и смятах темата за приключена, но господин Както-и-да-се-казва явно не беше на същото мнение ..

Заглавие: Re: ``Blood Ties`` Пон Авг 10, 2009 5:55 am

Отсякох и смятах темата за приключена, но господин Както-и-да-се-казва явно не беше на същото мнение.
- А нямам ли право да науча? - попита и ми се усмихна.
Тоя сериозно се е чалнал. Леле, не беше добра идея да си легна с него!
Абе, толкова ли съм сбъркана, че вси такива си ги избирам?!
- Абсолютно никакви права нямаш, господинчо!
Опитах се гласът ми да е възможно най - студен, но явно това го развесели още повече,
защото започна да се смее. Повдигнах вежда, явно и това му се стори забавно.
-
Извинявам се. - каза с мила усмивка, явно разбра, че смехът му не ми е
много приятен, въпреки че не звучеше никак зле. Просто ме караше да се
чувствам неловко.
Махнах ръката му от кръста ми и се изправих, увивайки чаршафа около тялото си.
- Къде тръгна? - попита ме и моментално се обърнах с лице към него.
Наистина изглеждаше учуден.
-
Махам се, а ти какво очакваше, че ще се изчукаме, после сладко ще си
говорим и ще се погушкаме, а на сутринта ще си пием кафето в леглото?
- Всъщност .. - въобще не го дочаках да довърши.
-
Оо .. що за глупости. Нищо повече не ме задържа в тази стая! Не ме
разбирай погрешно, не беше никак зле. Дори беше хубаво, но само
толкова.
Не получих отговор. Огледах се за дрехите ми, бяха разпиляни из цялата стая.
Леле, не помня да съм се събличала така, та ризата ми беше на полюлея!
Тогава усетих ръцете му върху раменете ми. Бяха толкова студени.
Беше страхотно, самото усещане върху горещото ми тяло. Потреперих.
Почувствах дъхът му по врата ми, после чух нежният му глас.
- Имаш ли нужда от помощ?
-
Мога и сама да се облека!Благодаря, достатъчно голяма съм. Но ако
искаш, може да ми помогнеш да си измия зъбите, мамо – измънках
саркастично.
Тогава го чух как въздиша.
Стисна леко раменете ми. Странно, но и това ми хареса.
Обикновено ничии други ръце, освен тези на Алис не ми доставяха удоволствие,
докосвайки ме.
- Винаги ли си толкова мила? - зададе въпросът си, като се опитваше да спре смехът си.
-
Хей, смешника, я спри да се хилиш и си разкарай пипалата от мен! искам
вече да си ходя! - изсъсках, сърцето ми забумка лудо ...
- Още е прекалено късно, за да те пусна да се прибереш.
- А?
- Една млада дама не бива да се разхожда сама нощем.
- Ти чуваш ли се? В кои век живееш?
- Аз .. - отново не му позволих да продължи.
- Няма ти, сега Аз се омитам и ти, здравеняко, няма да ме спреш. Така че по - добре си лягай
или каквото там искаш.
Отново не ми отговори, сериозно се притеснявам за тоя. Да ни се изживява като немия от онзи
филм със серийния убиец, любим на Ал. По дяволите пак забравих как се казва.
Точно като по поръчка `натрапника` се махна от мен, аз се наведох и събрах дрехите си.
След което се облякох и го погледах .. ОМФГ! ..
Той вече стоеше облегнат на стената с дрехи върху себе си.
Не е възможно някои да се облече толкова бързо!
- Какво правиш?
- Наблюдавах те.
- Това и аз го виждам! - констатирах, започваше да ми лази по нервите.
- Тръгваме ли?
- Ние не, но аз - да!
- Редно е да те изпратя до домът ти.
- Не е нужно да си правиш труда, не искам нищо подобно от теб.
- Ще ми бъде приятно.
Изгледах
го учудено и си обух кецовете. Наистина беше странен, може би затова ми
хареса толкова, още първият пък когато го видях.
- Ще тръгваме ли?
Само кимнах и се насочих към вратата. Той я отвори и ми направи път да мина.
Пха .. освен всичко е и джентълмен.
Мислех, че кавалерството е отдавна умряло вече може да се срещне само по книгите.

Заглавие: Re: ``Blood Ties`` Пон Авг 10, 2009 5:55 am

Излязохме от хотелската стая и поехме по тесния коридор.
Наоколо се носеше странен аромат, идеално допълващ се от застоялия въздух ..
`Тези хора да се чували за проветряване? Ароматизатор?
Нещоо!?` Вървях механично.
В това бях добра. Ляв. Десен. Ляв. Десен. И така ...
Докато се бях отнесла вече бяхме навън, усетих приятният нощен вятър да гали лицето ми.
Игнорирах
чуващата се в непосредствена близост музика и пеенето на доволно
пийналите мъже в близкото долнопробно заведение. Тези хора домове нямат
ли си?
Съпруги, които ги чакат? Любими? ... Ами и аз .. и аз бях
като тях. Сама. Спрях на стълбите и затворих очи, наслаждавайки се на
прохладата, спрях за момент да се затормозявам с излишни мисли и се
отпуснах.
- Ммм ..
- Ще повикам такси? - гласът на господин Всезнайко ме прекъсна.
Пффф
.. а ми беше толкова хубаво, дори всички останали шумове и дразнители
не можаха да развалят момента. Но в този живот явно няма да съм особено
щастлива.
И все ще се намери някои странен тип, които да помрачи щастието ми!
- Не е необходимо. Мога да се прибера пеша, не живея далече ..
- Да, но все пак!..
-
Казах нещо, не ми трябва бавачка! - сопнах се и с бърза крачка поех към
скромното жилище, което обитавах вече месец, откакто почина и чичо ми.
Вървях така известно време и мислех, че съм се отървала, когато нещо
сграбчи ръката ми.
- К-к-какво? - обърнах се учудена. Истинската изненада се появи, когато видях кои ме спираше. - К`
во? – изстрелях и се намръщих.
- Това държание не е подходящо за една млада дама. - каза и се усмихна.
Този да не е излязъл от някои
ретро филм?
- Ооо, моля за извинение. Простете държанието ми, господине. - сложих веднага театралната си усмивка - Сега как е?
- Чудесно! - ухили се до уши.
- Няма да е зле да си разкараш пипалата от мен! - заповядах му, за мое учудване се подчини.
- Мислех, че ти е приятно.
Решех, че е глупаво да се занимавам с него и затова
продължих. Ако сега му бях отговорила, шанса да му отнеса главата не беше малък.
Усетих,
че е зад мен. Долавях аромата на кожата му и от това разстояние. Поне
се радвам, че не говореше. Е всъщност само до някъде. Гласът му беше
приятен .. Потреперих ..
- Ето. – каза и сложи якето си на раменете ми.
- Благодаря – прошепнах и продължих напред.
Вървяхме по слабо осветената улица. Беше тихо, спокойно и много приятно.
Присъствието
на Хенри ми носеше някаква сигурност, Което ми си струва странно, та аз
го познавах едва от няколко часа.. Няколко доста добре прекарани часа
...
Пък и не съм сигурна доколко познавам е подходяща дума, та аз
просто преспах с него. Не знаех нито кои е, нито откъде .. В главата ми
се появяваха нови и нови въпроси, които искам да му задам.
Любопитството ми си надигаше.
От време на време го поглеждах леко. Явно той забеляза това, защото се усмихна чаровно и попита:
- Има ли нещо?
- Ами .. всъщност .... осъзнах, че не знам нищо за теб, а ще те пусна в дома си.
- Какво те интересува?
- Ами ... не знам откъде да започна.
- Пристигнахме.
- А? Какво?
Тогава
се огледах и видях, че вече сме пред апартамента ми. Усмихнах се, още
малко и щях да си бъда вкъщи. На сигурно ..... Дали не прекалих?
- Благодаря, че ме изпрати. – казах тихо, едва доловимо – Много мило от твоя страна.
- Знаех, че можеш да бъдеш и много мила – усмихна се.
Тръгнах бърза да изкачвам стълбите, нямах търпение да се прибера, спрях се на последното стъпало и се обърнах. Нямаше го ..
-Хенри!?
– повиках, гласът ми прозвуча отчаяно, колко съм жалка! Не получих
отговор. Къде ли беше? – Хенри! – повиках отново, но този път по –
уверено-
- Да не би да ти лисвах? – чух гласът му, но не го виждах никъде. Криеше се в сенките ..
Оглеждах се, взирах се в слабо осветеното пространство около себе си. Но от него нямаше и следа ..
Дали
това не е просто плод на въображението ми? Но как е възможно да си
измисля човек, камо ли някои като него. Затворих очи и си поех дълбоко
дъх, определено откачах.
- Липсвах ли ти? – появи се той- по – прелестен от всякога. С невероятната си, примамлива усмивка.
- Ти к-как .. нямаше те .. после .. и така .. то ..
`Боже, колко съм жалка!`
- Реших, че няма да е добре да оставах сама точно сега.
Беше пред мен, погледнах в очите му и се изгубих в тях.
Напомняха
ми за тези на Алис, но в тях нямаше толкова зло. При Хенри всичко беше
леко и на повърхността, това усещане пораждаше в мен. Нямах сили да
говоря, лицето и отново изникна в съзнанието ми. Определено, ако някое
списание прави класация на най – големите мазохисти, аз ще съм на някое
от първите места.
Усмихнах се леко и с глава кимнах към близката врата. Той също ми се усмихна в отговор.
Извадих ключа от джоба на дънките си и понечих да го пъхна в ключалката.
- Позволи на мен – каза Хенри с присъщият спокоен и вдъхващ доверие глас, после отключи.
Отвори
вратата и ми направи път да мина. Влязох и го изчаках да направи
същото, но той стоеше на прага. Явно забелязал объркването ми побърза
да каже:
- Не мога, ако не ме поканиш. – мога да се закълна, че долових свенливост.
- Оу, заповядай тогава.
Влезе, разрошвайки косата ми...

Заглавие: Re: ``Blood Ties`` Пон Авг 10, 2009 5:55 am

**

Бяхме
седнали удобно на дивана в хола и разговаряхме, струва ми се вече
часове. Обсъдихме много и различни теми. Освен красив, а това беше
първото нещо което се забелязваше в него ..
нх, този епитет не беше достатъчен, но няма да навлизам в подробности, беше и интелигентен, очарователен, възпитан и забавен.
Странно ми беше това, с каква лекота му разказвах живота си, и то с големи подробности.
Е,
като изключим разбира се връзката ми с Алис. Това беше най –
болезненото за мен преживяване, носещо ми огромна болка и тъга. Тя тя
ми липсваше. Но знам, че трябва да я изтръгна от сърцето и съзнанието
си веднъж завинаги, определено трябва да я забравя.
Но няма как да
изберем в кого да се влюбим, нали?! Пък и да има, никои не ми е
споменал за тази възможност. Хенри не ме прекъсна нито веднъж, слушаше
ме внимателно и с интерес, което ми се стори донякъде странно. Досега
хората общуваха с мен главно заради външният ми вид или по задължение,
е поне повечето ....
- Сега е твой ред да разказваш. Моят живот е скучен и еднообразен.
- Не мога да се съглася, преживяла си много за краткия си живот. Толкова си млада и крехка.
- Нека не задълбочаваме, бих поспорила, станалото станало.
- Имам една молба към теб ..
- Да?
- Ще ми разкажеш ли за Алис?
Точно този въпрос се опасявах да повдигне. Трудно ми беше да мисля за нея, а какво оставаше да говоря да говоря.
Опитах се да запазя самообладание и де се измъкна възможно най – бързо.
-
Не. Аз .. тя е просто част от миналото ми, Част, която няма да се върне
като изгубено парче от пъзел, загубена безвъзвратно. – всяка дума се
откъсваше от сърцето ми с болка, огромно, нечовешко страдание ми носеше
само споменаване на името и и връщането към божествените и ласки. Хенри
нежно ме прегърна през кръста,а аз не протестирах. Точно обратното
сгуших се в него, като малко дете.
Мразя се, че съм толкова слаба
и се държа, като малко, хленчещо хлапе. Но наистина имах нужда от
някого в този момент. Кои да предположи, че една
свалка, под въздействието а алкохол ще ми поднесе такава изненада? Определено не и аз ..
- Прости ми, не исках да те разстроя – прошепна и погали главата ми.
Сгуших се още повече и затворих очи. Нямаше какво повече да кажа. За първи път месеци се чувствах сигурна и в безопасност.

**

Усетих, че се движа. После всичко беше меко и топло ...
Нямах
сили да отворя очи. Хенри нежно ме положи на леглото ми. Зави ме, а аз
не можех да отделя ръце от врата му. Кога ли го бях прегърнала по този
начин? ...
Едва прошепнах:
- М-моля те .... остани .. остани с мен.
Той
от воя страна безмълвно легна до мен и ме прегърна закрилнически.
Отпуснах се и отново се запътих към страната на сънищата ...